БАЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЯНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. 1. Отгл. същ. от бая; баилка. Баянията, с които са неразделно свързани съответни магически действия, произхождат от онзи първобитен митически мироглед, който схваща болестите, от които човек страда, като проявления на зъл дух, вселил се у него. В. Ангелов, ЛС, 81. От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета. Ив. Вазов, Съч. ХI, 7.

2. Обикн. мн. Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. — Стойте, братя ѝ сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Тая книга, .. , съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр. Н. Бончев, Съч. I, 131.