БДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БДЀНИЕ, мн, -ия, ср. 1. Прекарване

нощта без сън; бодърстване. Садък залиня от недоспиване, отслабна.. Най-после се умори и нощните бдения му омръзнаха. Х. Русев, П3, 225–226. Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив. П. Михайлов, МП, 18. Те [безработните] плъзнаха навсякъде като скакалци, обикаляха улиците, .. , а вечер тия, които нямаха домове, се трупаха по площадите, из парковете, под мостовете и прекарваха нощите в мълчаливо бдение. Ал. Бабек, МЕ, 242.

2. Бдене (във 2 и 3 знач.). Заредиха се дни и нощи на напрегнато бдение. Бащата и майката мислеха само сега за детето си. К. Кръстев, К, 186. Покачих се на широк многоклонест дрян и се наврях в средата му като в кош. Седя и бдя. Едно бдение, което и задаша, и хваща за гърлото. П. Росен, ВПШ, 106-107. Поведението обаче на учителя и неговото бдение над учениците и над училището ся показаха твърде доволни на Габровската община. П. Р. Славейков. ГУ, 31.

3.Църк. Черковна служба, която се извършва обикн. в събота вечер. Не бивало да гледаме повече светеца, .. , ами да сме разбудели монасите да ударят клепалото и да отслужат нощно бдение. Ем. Станев, А, 54. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, / със поглед умислен, в бъдещето впит, / който много бденья, утринни пропусна, / но пачето перо нивга не изпусна. Ив. Вазов, Съч. I, 190. // Бодърствуване, съпроводено с молитва. Тя [калугерката] поправи фитила на кандилото и наля от една стъкленица елей .. После тя се приготви отново да продължи молитвеното бдение. Ст. Загорчинов, ДП, 160.