БДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БДЯ, бдиш, мин. св. бдях, прич. мин. деят. бдял, -а, -о, мн. бдѐли, несв., непрех. 1. Стоя буден, не спя поради някаква грижа, безпокойство или в очакване на нещо. Селото спеше. Хората си отдъхваха след дневния труд. Само Ленковата майка бдеше и го чакаше, той знаеше това. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 331–332. Цяла нощ в дома на Иван Левков очакваха партизаните. Ружка заспа, но майката, бащата и Янко останаха будни в тъмната стая и като си шепнеха тихо, цяла нощ бдяха. Ем. Коралов, ДП, 44. // С предл. над. Стоя буден, не спя, защото се грижа за някого, който е болен, опериран и под.; бодърствувам. Около болницата става тъмно, нестъпва нощ. Лекарите се прибират, разотиват се и сестрите. Само дежурната бди над ранения. И. Бурин, НП, 35.

2. Стоя нащрек, следя с напрегнато внимание за нещо. Нас ни пратиха в дружината, която остаяше още в Хасково, назначена да бди върху южната ни граница. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 5. На няколко места по височините около селото и на пътя за града, .., пламтяха през цялата нощ огньове — бдяха там на стража група въстаници. Д. Талев, И, 516. Притихна лагерът, .. Дълбоко спят / другарите. Бди само часовоя... В. Георгиев, ПП, 71.

3. С предл. над, за. Полагам грижи, следя внимателно за състоянието на някого или нещо. — Иванко Басараб ме изпрати тука

да служа на царицата, да бдя над нея. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 124. Минка Хаджиева напусна учителството и стана незаменима помощница и съветница на своя племенник .. Ако не бе тя да бди над Ралевите дела, стопанството не би се така разраснало. О. Василев, Т, 9. Жената, докато е еще малко момиче, има свята длъжност да ся учи, да работи, да ся занимава непрестанно; .. , а когато стане майка да бди с ревност над възпитанието на децата си. П. Р. Славейков, Р, 7. Той [епископът] е трябало да бди за редът и благоустойството във всичката област. ПСп, 1873, кн. 7-8, 51. бди се безл. Да се варди и бди да не би да са смесят холерически материи с водата, която е за пиене. Знан., 1875, бр. 5, 70.