БЀБЕР

БЀБЕР м. Диал. Бобър.

Изтягам се (облягам се) като бебер. Нищо не правя; бездействам, мързелувам. Защо едни са раждат да са мъчат, да проливат кръвав пот и да търпят сякакви неволи, а други да надуват чубуците си, да са изтягат като бебере и да не мислят за нищо? Л. Каравелов, Съч. V, 190.

Списък на думите по буква