БЕБЕР —Речник на българския език — алтернативна версия
БЀБЕР м. Диал. Бобър.
◊ Изтягам се (облягам се) като бебер. Нищо не правя; бездействам, мързелувам. Защо едни са раждат да са мъчат, да проливат кръвав пот и да търпят сякакви неволи, а други да надуват чубуците си, да са изтягат като бебере и да не мислят за нищо? Л. Каравелов, Съч. V, 190.