БЕГ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕГ, бѐгът, бѐга, мн. бѐгове, м. Истор. 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бей.

2.В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военноадминистративни функции; бей. Филибелийският паша и татарпазарджишкият бег казали, че ще простят зулумлуците на харамиите, ако се върнат по селата си и заживеят мирно. М. Марчевски, П, 24. И не само за хайдути и за обирници беше страшен Индже. Аени [аяни], спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, .. не притискаха тъй много раята. Й. Йовков, СЛ, 143. Ако на криво, не смеем от Бога: ако на право, не смеем от бега. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 16.

— Тур. beğ.