БЕГАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕГА̀Ч м. 1. Човек, който може да бяга бързо, изкусен в бяг. Едно от момчетата — Миркрил — твърде се харесваше на Орфея .. То беше невиждан бегач, ловък и опитен лодкар, изумителен плувец и прекрасен рибар. Г. Караславов, Избр. съч. V, 327.

2.Спорт. Спортист, който участва в бягане на дълги или къси разстояния, или в колоездачни или скиорски надбягвания. — Готови! Изстрелът на сигналния пистолет отхвърли в един миг бегачите напред. Цв. Ангелов, ЧД, 197. Бегачите изнемогваха, пукаха гуми, слизаха от колелетата си и вървяха пеша по цели километри. НС, 1958, бр. 10, 1. Бегач на дълго разстояние.

3.Породист кон, който може да бяга много бързо и се използва при надбягвания. Конете и конните надбягвания им влизат в кръвта. Заразяват я. И тях ги тресе винаги, когато видят "чистокръвен бегач". Б. Шивачев, ПЮА, 97.

4. Велосипед за надбягване. В село ли ще ходиш? Нима пеш? Хубава работа. Да се трепеш и да си късаш обувките, когато с колело е тъй леко, бързо и практично. Удоволствие е просто да пътуваш с моите 6егачи "Свифт" и "Лабор"! Чудомир, Избр. пр, 78.

5. Остар. Беглец. Тук, на тая граница, тия постове ги поставяха по ония места, гдето най-често минаваха контрабандисти и бегачи. Й. Йовков, ЧКГ, 242. Зел с себе си Медея и малкия ѝ брат Абсирта и тайно отплавал. На заранта цар Аст видял, че го измамили, и са погнал с потера подир бегачите. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 65-66. Кортес не допусна на войните си да гонят бегачите американци. П. Кисимов, ОА II (превод), 30.

◊ Житен бегач. Вредно твърдокрило насекомо, което се храни с класовете на житните растения.