БЕГЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕГЛЍК, мн. няма, м. Истор. 1. В Османската империя — данък десятък върху овци и кози, събиран първоначално в натура, а по-късно и в пари, който е съществувал у нас известно време и след Освобождението. На 20 Априлий вечерта имало в селото им трима-четирма души турци, дошле да събират 6егликът и данокът в селото. З. Стоянов, ЗБВ II, 44. Беглик за овцете, десятък, .. за лен, за гръсти. За мерите, дето пасе добитъкът, .. — за всичко трябва да плащаш. М. Марчевски, П, 51. Бе ги притиснал бирникът да платят данъците и акциза, беглика и глобите, пъдарщината и водното право за поливане на градините. Кр. Григоров, ТГ, 20.

2.У нас през османското иго — безплатна работа, вършена на бег; ангария.

3.Като нареч. Диал. Даром, безплатно. Ако си, олан, найдете, чиляшка глава в сламата, / .. сичко ми беглик земете: / кащата с покащнината. Нар. пес., СбНУ ХIV, 62.

◊ На калето беглик одил. Диал. За човек — много стар, остарял.

— Тур. beğlık.