БЕГЛИКЧЍЯ

БЕГЛИКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Истор. Човек, който е събирал или е закупувал данъка беглик за хазната на Османската империя. После се чу, че в каазата са дошли хората на бегликчията султановия данък да събират. П. Спасов, ГЛЗЗ, 14. Всред копривщенските чорбаджии най-богати били бегликчиите. Те събирали десятъка от стадата по цяла Европейска Турция. Бегликчиите наемали по няколкостотин саиджии, панти и овчари за помагачи при събирането на данъка. П. Теофилов, К, 20.

— От тур. beğlikçl. — Друга (диал.) форма: бегледжѝя.

Списък на думите по буква