БЕГОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕГО̀М нареч. С бягане, с тичане; тичешком, тичешката. Хатипов .. сам хукна .. От пазара до околийското управление нямаше и двеста метра, Хатипов ги премина бегом, тропайки с ботушите си. Ем. Станев, ИК I, 249. Детето се спусна бегом към дъскорезницата. К. Велков, СБ, 104.

◊ Бегом марш (съкр. бегом). Команда за бягане. — Внимание, другари! — извика той. — С движение по един от двата фланга да се стигне до оградата пред нас... Бегом марш! Ив. Мартинов, ДТ, 182.

БЀГОМ нареч. Диал. Набързо, бегло.

На извора я запитва, / на хорото следва, / а тя нищо не отвръща, / бегом го погледва. Ив. Вазов, Съч. IV, 10. А Добрян си не мълча, ами я закачи бегом. — Ивке, — рече ѝ, — разбираш ли, защо баща ти прави това? Елин Пелин, Съч. I, 127.