БЕГОТНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕГОТНЯ̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Бягане, тичане. Зунка, като помисли, че я гонят, за да я бият, вече се втурна на истински бяг. Зунка напред, татко подир нея .. викове, закани, но тя стана неуловима .. Аз и мама седнахме в колата и с голямо неспокойствие следяхме беготнята. Д. Немиров, КБМ, 112-113. Но тук изеднаж се дигна голяма беготня на улицата и бае Миньо влезе при нас с някаква крива усмивка на уста: — Май че му се вижда вече края — каза той. — Майор Узунов избягал с другарите си на лодка по Дунава. А. Страшимиров, А, 321.