БЀГЪЛ

БЀГЪЛ1, -гла, -гло, мн. -гли, прил. 1. Който се появява за много кратко време; едва забележим, едва доловим. Тя хвърли бегъл поглед към нас и зашепна нещо на ухото на Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 15. — Всеки има това чувство! — отвърна непознатият и отново някаква бегла усмивка мина през устните му. П. Вежинов, ДБ, 282. Неговата страст да улови най-беглите нюанси на природата е била тъй голяма, че той е излизал на полето с десетина платна и от като пукне зората, дорде падне здрач на всеки час, той е минавал от една картина на друга, за да изрази всяка промяна в небето отделно. Худ., 1909, кн. 3, 14–15. // Който се извършва за много кратко време, набързо. От малкото си бегли срещи с него тя го бе преценила като спокоен и честен човек. М. Грубешлиева, ПП, 146.

2.Който е станал или е направен набързо, повърхностно без задълбочаване или подробности. Той е държал наистина дневник, но при оная натрупана и усилена работа, която е имал да върши по своята мисия, едва ли е можал да внесе в него къси, бегли и отривисти бележки. К. Величков, ПССъч. VIII, 274. Беглият анализ, който е направил за Ботевата поезия, не потвърдява това негово мнение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 218. Тази статийка е един бегъл поглед върху старата и нова българска книжнина. СбПер. п, 78. Бегъл преглед върху последните политически събития. Бегло описание. Бегли скици.

БЀГЪЛ

БЀГЪЛ2, -гла, -гло, мн. -гли, прил. Старин. Рядко. Който е избягал от място на заточение, от крепостничество. — Не бегли отроци, не хусари, а орли и соколи ще поведа срещу малите и велики боляри. Ст. Загорчинов, ДП, 328-329.

— От рус. беглый.

Списък на думите по буква