БЕДЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕДЀЛ, мн. няма, м. Истор. През османското иго — данък, плащан от християни вместо военна повинност. От раята са захванале да вземат бедел даже и от пеленачетата, и нам ни разказват за някакво си равенство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 321. Данък, какво ще ся рече? Данък или дан е общото по нас вергия, харач, по-преди и сега бедел. П. Кисимов, ОА (превод), ч. I, 94.

— Араб. през тур. bedel 'откуп'.