БЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който няма достатъчно материални средства, имот и живее в лишения и недоимък. Противоп. богат. Той е благороден и светец, защото има милост за бедния народ .. Каквото има, дели с гладните и голите. Ив. Вазов, Съч. ХVШ, 12-13. Баща ѝ беше беден и освен воденицата, която държеше под наем, нямаше нищо друго. Елин Пелин, Съч. I, 89. Той беше съвсем беден, нямаше пари за учебници и вечер, когато другите почиваха или учеха, работеше в някакъв ресторант като келнер. Д. Димов, Т, 93. Панко беше крайно беден селянин. Няколкото парчета нивици, които имаше, бяха песъчливи и неплодородни. Д. Ангелов, ЖС, 73. Бедни хора. Бедно семейство. // За държава, град, село и под. или предприятие, стопанство — който има слабо развита икономика, малки доходи и не е добре уреден, обзаведен или благоустроен. Противоп. богат. Само тук-таме, в най-бедните и полуизгорени села, виждаха дрипави селяци. Й. Йовков, СЛ, 139. По-нататък в писмото майка ѝ се вайкаше за тях си там, продължаваше в бедния дом същият живот в непрестанни грижи и неволи. Д. Талев, И, 627. Беден квартал. Бедна околия. Бедно изостанало градче. Бедно стопанство.
2. Който се състои от неща в недостатъчно, в ограничено количество и обикн. с малка стойност, за малко пари; оскъден. Противоп. богат. Духовитият тоя турчин добре ще е знаял бедната, твърде бедната тогава екипировка на нашата армия. Й. Йовков, Разк. II, 122. Инвентарът на заведението беше беден. В събота винаги не достигаха столове. Д. Кисьов, Щ, 197. Раздигна стрина Радовица своята малка и бедна трапеза и седна след това пак над чекръка. Т. Влайков, Съч. II, 156. Бедно меню. Бедна вечеря. Бедна закуска. Бедна библиотека. Бедна реколта.
3. Понякога с предл. на, откъм. В който няма достатъчно количество от нещо, обикн. някакви ценни съставни части. Противоп. богат. Та и животното царство тука [в Гренландия] е твърде бедно и произвежда само бели мечки, .. , лисици и някакви си зайци. С. С. Бобчев, ПОС (превод), 281. Новият начин е особено практичен при извличане на желязо от бедни руди, както и в страни, където няма условия за построяването на високи пещи. ВН, 1959, бр. 2495, 4. Купуваше гергьовско сирене, най-бедно откъм масло, което стоеше твърдо като камък. Ив. Хаджийски, БДНН II, 23. Колкото мястото е по-сухо, толкова и тиквите биват по-сладки, .. , а колкото мястото е по-влажно, толкова и тиквите биват по-едри, но затова пък по-бедни на захар. Г, 1906, бр. 9, 137. Полярната зона обхваща Централния полярен басейн [Арктика], покрит през цялата година с лед, беден на живот поради ниската температура на водата. Д. Богданов, ТА, 29. Още тогава на мене ми стана ясно колко беден откъм външни събития е бил животът на Христо Смирненски. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 136. // За растителност, коса и под. — който е израсъл в недостатъчно количество; оскъден. Противоп. богат. От двете страни на широкото шосе с плитки канавки се издигаха полегато невисоки хълмове, обрасли рядко с бедна растителност. Й. Радичков и др., ГСП, 135. Последен дойде волнонаемният учител Продумков — небръснат, с мръсна риза, с бедна, рижа косица на кръглата си глава. П. Вежинов, НС, 173.
4.За земя, почва — който дава малко плодове, който не е достатъчно плодороден. Противоп. богат. Бедна земя, оскъдна, гола. Безплодни хълмове, обрасли с ниска трева. Л. Стоянов, Х, 75. Бедна почва.
5.Прен. Който няма големи възможности или ценни качества, който не се отличава с голямо разнообразие, широта; ограничен. Противоп. богат. Никаква друга мисъл като че нямаше в тоя беден и болен ум. Й. Йовков, Разк. II, 71. Когато започна войната със съюзниците, старецът се слиса и бедният му мозък отказа да побере това. Г. Караславов, СИ, 258. И кой беше седнал да казва, че българският език бил беден? Ив. Вазов, Съч. IХ, 114. Беден дух. Бедна мисъл. Бедни познания. Беден речник.
6.Обикн. членувано — който буди съжаление; нещастен, клет, злочест. Бедният Балкан [кучето]! Той изглеждаше неузнаваем сега: отслабнал, измъчен, с угаснали и влажни очи. Й. Йовков, Разк. I, 112-113. Те влизаха в стаята и предпазливо и полека, като при умираещ, .. — Бедната Елка, хубавата невестица, на какво е заприличала! Елин Пелин, Съч. III, 73. Бедният Захари! Дали подозират близките му, майка му, сестрите, братята му, че той няма да сє върне вече при тях? Л. Стоянов, Х, 62. Бедната му стопанка едва ли го виждаше на петях години веднаж. З. Стоянов, ЗБВ I, 45. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой та в таз рабска люлка люлее? Хр. Ботев, Съч. 1929, 11.
7.Като същ. а) Беден човек; бедняк, сиромах. Противоп. богаташ. Добре е всички да ви храним, но като няма толкова пари!... Затова сме избрали крайно бедните. Ст. Даскалов, БП, 104. Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните, хич и не поглеждаше. Елин Пелин, Съч. I, 34-35. На шестия клас принадлежали многобройните бедни, що имали малко или съвсем нямали нищо. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 272. б) Само членувано. Нещастен човек, който буди съчувствие, съжаление; нещастник, нещастница. Защо се занимавам с тебе, когато тя, бедната, може би в тоя момент бере душа. Г. Караславов, ОХ, 249. бедно ср. Събир. Бедни хора, бедняци. Детинска, невинна от сърце веселия обладава сичките: и старо и младо, и бедно и богато. Ил. Блъсков, ДБ, 78.
◊ Беден духом. Човек с ограничени духовни интереси и възможности. Беден като църковна мишка. Разг. Много, извънредно беден. Цоко ходеше по чуждите села, лъжеше момите, че е богаташ, а той — беден като църковна мишка. Н. Кирилов, ПД, 83. Бедно и богато. Разг. Множество хора с различно материално състояние; всички.