БЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀДНО нареч. 1. В бедност, като беден човек; сиромашки. Противоп. богато. Те разполагаха само с две тесни кушетки, на които спяха последователно, .. Живееха скромно, почти бедно и спестяваха всичките си пари. Ал. Бабек, МЕ, 168. // С малко, с недостатъчни материални средства; сиромашки. Противоп. богато. Той беше възстар човек, .. , облечен вехто и бедно. Ив. Вазов, Съч. ХI, 79-80.

2. Не колкото трябва, колкото е необходимо; недостатъчно, оскъдно. Противоп. богато. Стаицата, малка и бедно постлана, .., служеше за гостна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 90. Григор стои на улицата и като че дебне някоя жертва, пристъпва и се взира в бедно осветената улица. Ал. Константинов, Съч. I, 279.

3. Прен. Без духовен живот, с малко, с недостатъчни интереси; ограничено. Народ, който си познае битието и сможе да се изкаже в литературата си, има богат и пълен живот, а без това той живее сляпо, бедно. Н. Бончев, Съч. I, 150.