БЕДНОРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕДНОРЍЯ, мн. няма, ж. Събир. Простонар. Най-бедният слой от населението; беднота, сиромашия, беднотия. Ванко беше някакъв дребен чиновник в околийското управление и живееше в началото на чикмака. С една дума — нито при беднорията в чикмака, нито на главната улица при по-заможните. П. Здравков, НД, 60. Довлякъл още по-големи тефтери. Емнал беднорията. Двама стражари заизкарвали де що намерят добиче по оборите. Кр. Григоров, Р, 54.