БЕДНОТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕДНОТЍЯ, мн. няма, ж. Разг. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществувание; бедност, беднота, сиромашия. Къде е здравият смисъл тук: да напуснеш един сит охолен живот, за да делиш с мене беднотията? М. Грубешлиева, ПП, 81. От грижи не можем да мислим за друго, освен за хляб, а от беднотия не можем да подарим нищо, освен сълзите си. Ст. Чилингиров, ХНН, 167.

2. Събир. Най-бедният слой от населението; беднория, беднота, сиромашия. То се знае, че най-напред ще се вредят чорбаджиите и по-заможните селяни, а беднотията ще чака ред най-накрая. В. Геновска, СГ, 315. Хлябът стана десет пъти по-скъп. Беднотията да му мисли. А. Каралийчев, НЧ, 37. Живеехме всички в Старата махала, там, където нагъсто, без градини, сред прахоляк и мръсотия бяха наредени къщичките на градската беднотия. П. Незнакомов, МА, 103-104.