БЕДНЯ̀ШКИ

БЕДНЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бедняк; сиромашки. Противоп. богаташки, богатски. Там [в реката] шляпаха босоноги бедняшки деца, уж диреха риба в камънаците. Сб??СЕП, 77. Още същата вечер, .. , дърводелецът обиколи няколко бедняшки къщи. Ем. Коралов, ДП, 163. Тъй бе с бедняшката челяд: / теглиш теглото от млад. Ас. Босев, МД, 10. Бедняшко семейство.

2. Който е характерен за бита на бедняк, който е свързан с бита на бедняк; сиромашки. Противоп. богаташки, богатски. Евгени обхвана бедняшката наредба с един поглед: маса, няколко прости стола, готварска печка, която гореше, и две дървени легла. Д. Ангелов, ЖС, 481. Сандо расте в мизерия и изпитва отрано тежестите и горчилката на бедняшкия жиеот. С, 1952, кн. 2, 176. Встрани се е свила схлупената стара къщичка, като че иска да потъне, да се скрие, да не напомня за бедняшкото минало. РД, 1950, бр. 223, 2. Бедняшка покъщнина.

3. Който се състои от бедняци; сиромашки. Но трудовата, бедняшката маса на пролетарския квартал, сред която живеел Смирненски .. , оказвала силно въздействие върху него. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. Бедняшкият слой от народа. // Който е населен с бедни хора, с бедняци, сиромаси. Противоп. богаташки. Матьо се услуша, после стана и се спусна надолу, пресече шосето и навлезе в бедняшкия квартал, в който живееше Майстор Томан. Д. Ангелов, ЖС, 116. Във въображението на Марин полека израстваше големият град с широките булеварди в центъра и с мрака на далечната бедняшка периферия. Кр. Велков, СБ, 119.

БЕДНЯ̀ШКИ

БЕДНЯ̀ШКИ. Нареч. от прил. бедняшки; като бедняк, сиромашки. Противоп. богаташки, богатски. Ако единият можеше да бъде оприличен на феодал, другият не надминаваше ръста на среден чифликчия. Но докато феодалът ж?ееше бедняшки в своя жълт кирпичен правоъгълник, чифликчията се беше обзавел комфортно в модерно изграден каменен дом. А. Гуляшки, МТС, 62.

Списък на думите по буква