БЕЖАНЧЀ

БЕЖАНЧЀ, мн. -та, ср. Умал. от бежанец; млад бежанец (момък или девойка). Неразделен другар на Златко Чучев бе Григор Григоров — Гришата .. С тях понякога дружеше и Тошо Тошев — Тошата, бежанче от Беломорска Тракия. Г. Караславов, ОХ IV, 240. Инко слезе. И когато потеглиха подир кервана за далечната земя, три пъти се обръща бежанчето към къщата с щъркеловото гнездо и от очите му капеха елмази. А. Каралийчев, ПС I, 133.

Списък на думите по буква