БЕЖЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЖЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. За река, поток и под. — който тече бързо, не се задържа. Възседнахме мулетата, закривихме под полите на "Амбарица" и слязохме в един дол, из който шумеше безпокойно бежлива речица. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 117. Бежлив поток.

2. Бегъл. Заминуваше по двора .., без да се обърне и фърли поне един бежлив поглед към нашето отделение. Ив. Вазов, Съч. VIII, 139.