БЕЖЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЖЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Качество на бежлив (във 2 знач.); беглост. Той я [жената] беше видял от вагонния прозорец няколко пъти за кратки мигове, но тия мигове бяха доста да се запечати образът ѝ, при всичката си неясност и бежливост, дълбоко в душата му. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 11.