БЕЗАДРЕСНО —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗАДРЀСНО
БЕЗАДРЀСНО. Нареч. от безадресен. — Да затворя ли прозореца? — каза тя безадресно. И сама не се чу. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. Боне наля, напсува на "му" безадресно. Д. Цончев, М, 26.