БЕЗАПЕЛАЦИОННО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗАПЕЛАЦИО̀ННО нареч. 1. Юрид. Без право на обжалване; окончателно. Аз няма да апелирам делото пред съдебните инстанции! Нашето дело ще бъде решено безапелационно от народа в неговия последен съдебен щурм над времето, над буржоазията, над стария свят. Д. Добревски, БКН, 271.

2. Решително, категорично. По отношєние на историографа д-р Д. Т. Страшимиров, който на млади години е имал необикновено големи аспирации като белетрист .. Минчев се е изказал съвсем определено и безапелационно. Ив. Богданов, СП, 162. В целия български печат Ботев един-единствен определено, решително и безапелационно застана към страната на Комуната в своя безсмъртєн за българската литература "Смешен плач". Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96.