БЕЗБОЖНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗБО̀ЖНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, свойствен за безбожник. Върху могилката, още прясна и неизравнена, вместо кръст бе побита червена петолъчна звезда .. Гробът на стария Радионов — Добруджанеца, беше първият безбожнически гроб в селото и хората се извървяха да го гледат. Ем. Манов, ДСР, 202. Той е уверен, че сушата е пратена от бога, задето Отечественият фронт е взел властта и задето е обявил такива страшни антихристки закони. И най-страшен, най-безбожнически от всички тези закони дядо Иван смята закона за земята. Г. Караславов, Избр. съч. II, 432.