БЕЗБОЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗБО̀ЖНО нареч. 1. Безсъвестно, непочтено; безбожнически. Как ли преминува животът си един чловек, който мисли и работи непочтено и безбожно? У, 1871, бр. 9, 136.

2. Разг. За означаване много висока степен в проявата на някакво действие или качество; без мярка, прекалено много, извънредно много. Знайте, че тука има доктори знаменити, но има и такива, на които трябват много пари, богати жертви, които да скубят безбожно. Ив. Вазов, Съч. ХI, 119. Тютюноработниците са преди всичко жени и момичета .. Това са най-окаяните, най-безбожно експлоатираните работници у нас. Д. Димов, Т, 80. Как безобразно и безбожно ни е мъчило, съсипвало и унижавало гръко-фенерското духовенство, — известно е вече на цял свят. Т. Шишков, ИБН, 304. Безбожно скъп плат. △ Безбожно ограбване на авторите.