БЕЗБОЯ̀ЗНЕНОСТ, -тта̀, мн, няма, ж. Остар. Книж. Качество на безбоязнен; безстрашие, смелост, неустрашимост. Той изстъпваше тука в ролята си на най-стар, от когото чакат другите ум и пример, и своята безбоязненост той внушаваше на всички. К. Величков, ПССъч. I, 118.