БЕЗБРОДЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗБРОДЛЍВ
БЕЗБРОДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.- поет. За река и под. — безброден (в 1 знач.). Подухнал ми тих бел ветър, / та разнишал Бело море, / та откарал три гемии / на зло место безбродливо. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 491.