БЕЗБРОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗБРО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Който няма брой, не може да се изброи, който е в голямо количество; неизброим, безчислен, безчетен. Далеч на изток, .. , виждаха се големи и черни маси от хора .. На друго място една безбройна тълпа, като черен мравуняк, бягаше, разпръсната из желтите стърнища. Й. Йовков, Разк. I, 142. Ето ти и слънцето се подаде над планината –- червено, огнено и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините, а после и низините. Ц. Гинчев, ГК, 251. Стихията морно почива, / в отсенки безбройни безкрайната шир се прелива. Д. Бояджиев, С, 21. Цяла нощ земята и морето бяха осветени като ден от безбройни огневе. Д. Попов, СбРС (превод), 33. Йотка [откак] се, Йелке, с теб юзехме, / даде ни Господ сдобихме, / имане, либе, безкрайно, / и пари, либе, безбройни. Нар. пес., СбНУ ХIV, 47. Безбройно множество.