БЕЗВЕТРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗВЀТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. През който не духа вятър; тих. Времето беше тихо, безветрено. Само шумът на мътната река тревожно отекваше в дефилето. Б. Несторов, АР, 40. Августовският ден беше безветрен и горещ. Ем. Станев, ИК I, 423. Спокойно, безветрено утро, сякаш откраднало покоя на нощта. А. Христофоров, А, 51.

2. В който не духа вятър. И тя често обикаляше двора и търсеше онова безветрено кътче, където тютюневите семенца, скрити под рогозките, ще покълнат още през февруари. Н. Каралиева, Н, 149. В тоя ранен час Владайскота дефиле е прохладно и безветрено. Л. Стоянов, Х, 144.