БЕЗВЕТРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗВЀТРИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на атмосферата, при което няма вятър; затишие. Най-сетне призори [бурята] утихна. Настъпи безветрие, но разгневеният океан все още ръмжеше сърдито. Гр. Угаров, ПСЗ, 662. Купищата пепел от пожарището, останали неразвени поради пълното безветрие, се вдигнаха нагоре от нагорещения въздух и скоро съвсем затъмниха полесражението. А. Дончев, СВС, 642. След едно малко безветрие, .. , духнал попътен вятър, платната ся надули и корабите тръгнали към запад. Лет., 1873, 123.