БЕЗВЛАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗВЛА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. 1. Който няма власт над някого или нещо. Ние сме хилядите, царю, безвестните и безвластните, ти — един над нас по божие повеление поставен. Ст. Загорчинов, ДП, 494. Някой пей за волята безвластна, / пей за любовта безумно сластна, / ах, за мойта младост някой пей. Н. Ракитин, Ст II, 112.

2. За управление — при който няма държавна власт; анархистичен. В изтеклите 2 годишнини на "Работник" ние,.. подчертахме своя неотклоним стремеж към постигането на нашата конкретна цел: създаването на едно мощно и пропито с безвластнически дух работническо синдикално движение в България, което да поеме върху себе си двойната задача: .. да извърши експроприацията на буржоазията и да изгради новия обществен строй — безвластния социализъм или (което е все едно) анархистическия комунизъм. Раб., 1932, бр. 31, 1. Трябва да се осъществи идеала на федерацията на автономните работнически синдикати, т.е. безвластния комунизъм. РС, 1933, бр. 2, 1.

3. Безстопанствен. Безвластни имоти.