БЕЗВРЀДНО

БЕЗВРЀДНО нареч. Остар. Книж. Без вреда, невредимо. И действително, г. Страшимиров в критиката си се явява същински кърджалия и всичко, що му се изпречи, натъква го на своя нож,– безвредно, защото ножът му е кутуп. П. П. Славейков, Съч. VI (2), 271-272. Тези малки вапорчета [торпедните], ако не сполучат да съсипят корабът, те побягват надире, и въобще избягват безвредно. И3, 1877, 238.

Списък на думите по буква