БЕЗГОР —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗГО̀Р, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остар. В който няма гора, който е без гора. Оние народи, които населяват безгори пустини . ., са дължни да насадят из земята си дървета. Знан., 1875, бр. 7, 105.