БЕЗГРАНИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗГРАНЍЧНО нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие (изразено с думата, към която се отнася); извънредно много, много силно, изключително; безкрайно, безпределно, безмерно. Това бедно сърце, изжъдняло за нежна милувка и съчувствие, залюби Огнянова пламенно, чисто и безгранично. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 75. Левски е навсякъде, безгранично смел, . ., работи за народа и не желае никаква отплата освен свободата на родината. ВН, 1958, бр. 2023, 1. Безгранично предан. Безгранично добър. Безгранично щастлив.