БЕЗГРЕШНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗГРЀШНО нареч. Книж. 1. Без грехове, праведно. Той живее безгрешно като праведник.

2. Без грешка; безпогрешно, правилно. Когато произнесех името ѝ да разкаже урока, Василка се изправяше, потрепваше с мигли, прокашляше се и започваше да реди дума по дума, така сладко и безгрешно, че ми се искаше да я слушам до края на часа. Кр. Григоров, ОНУ, 142. А могат ли родителите и возпитателите да ни кажат, че тие са возпитали своите деца честно и безгрешно и че ни веднаж през живота си не им са показале лошав пример? Знан., 1875, бр. 9, 140.