БЕЗГРЍЖНИК

БЕЗГРЍЖНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който не проявява грижа, загриженост за нищо. Човек със силни страсти и слаба воля, безгрижник и лекомисленик, той на времето си като банков касиер за две денонощия бе проиграл на комар сума, за която му се полагаше няколко години затвор. Т. Харманджиев, КВ, 45. Млад Енкула безгрижникот / нема грижа, ни кахъра, / ни за дома, ни за къща. Нар. пес., СбНУКШ, ч. I, д. III, 95.

Списък на думите по буква