БЕЗГРО̀БЕН

БЕЗГРО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Рядко. Поет. Който е останал непогребан, без гроб. Нещастнико, побратиме, / остави тука кости. / .. / безгробен леш прострял си се, / над теб се вий орлица... Ив. Вазов, Съч. II, 157. И няма за юнак кой да заплаче .. / Не беше останала / нито една душа безгробния юнак / с въздъх да спомене. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 246.

Списък на думите по буква