БЕЗДАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДА̀РНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма дарба, който е неспособен за творческа дейност. Противоп. талант. Покрай едного, който дава високо изкуство, трябва по необходимост [в театъра] да гледат и бездарниците. Ст. Грудев, АБ, 189. — Да назначиш чиновник свой роднина — иди-доди, но да направиш някой бездарник министър, само защото ти е роднина? Ст. Л. Костов, Г, 31.