БЕЗДЀЙСТВЕНО

БЕЗДЀЙСТВЕНО нареч. Остар. Книж. Без работа; без действие. Той са нестърпя да стои така бездействено и да чака нощта. Поиска позволение от дружината да го остави да заобиколи из ближните български села. З. Стоянов, ЗБВ I, 191. // Пасивно, безучастно. Той осъждаше правителството си, защото то занима̀ Мексико, .. , но той също го осъждаше, защото то стоеше бездействено против Италия и Германия. ИЗ, 1877, 371.

Списък на думите по буква