БЕЗДЕЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДЀЛНИК, мн. -ци, м. Човек, който не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяй. Беше му син и трябваше да работи нещо, неприлично беше такъв мъж да стои със скръстени ръце, да ходи из града като безделник. Д. Талев, ЖС, 227. Без да упражнявам още каква и да е професия, аз съвсем не съм пък и някакъв безделник. Д. Калфов, Избр. разк., 320. Трудът и мъката ни правят и по-добри, и по-милостиви, затова и доброта, и милосърдие по-чес‑

то ся намира у работни хора, а не у готовановци и безделници. Лет., 1873, 241.