БЕЗДНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀЗДНА ж. 1. Много дълбока, като че без дъно пропаст. Преди още да седнем, ние надникнахме над тая бездна и не видяхме друго, освен белеещата се преспа, чийто край се не виждаше в дълбочината. Н. Попфилипов, РЛ, 45. Отведнаж пред тях всичко изчезна и се появи висок мост, който се простираше над една страшна бездна. Елин Пелин, ЯБ, 143. Мишката допълзя до крайния ръб на скалата и надникна в дълбоката бездна. О. Василев, ДГ, 8. Тезей, без да има нито най-малко подозрение, стоял безпечно и гледал надалеч, и тогаз Ликомед го блъснал в бездната. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 60. ● Обр. Нищо вече не ги свързваше ... Дори външността им издаваше бездната, която разделяше душите им. Д. Димов, Т, 221.

2. Поет. Неизмеримо, безкрайно пространство в дълбочина; глъбина. И тогава изведнъж се показа морето — огромен, тих и син простор, бездна от вода и небе. Д. Димов, Т, 443. Вилнеят вълните и лекия кораб / премятат над бездните тъмни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 181. Тука езерото няма прибрежие и на две стъпки от брегът дълбочината е бездна. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 97.

3. Прен. Книж. С предл. от. Много голямо количество от нещо (обикн. за преживявания, чувства и под.). Ти, и само ти си в състояние да проникнеш в душата ми и да видиш тая бездна от страдания, които разкъсват гърдите ми. Ал. Константинов, Съч. I, 63. Някой приближи до тях [осъдените на смърт], заговори, па се взре в тая бездна от жалби безмерни, от вопли безмълвни, която се разкрива пред него. К. Величков, ПССъч. I, 81.