БЕЗДОМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДО̀МНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който няма дом, подслон. И луташе се до съмване около града. А на съзоряване минаваше през глухото тържище, дето спят по камъните бездомници — и там раздаваше на нищите злато. Н. Райнов, КЦ, 32. Пред метрото се бе наредила опашката на бездомниците, които търпеливо чакаха да се приютят за сън по стъпалата на станцията. П. Бобев, К, 64. В приюта за нощуване на бездомници холандецът води продължителен разговор с две тайнствени лица. А. Каралийчев, НЧ, 142.

2. Рядко. Човек без собствен дом. Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 274.