БЕЗДУХОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДУХО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който се отличава с отсъствие, липса на духовност. Бездуховно време.

2. Като същ. бездуховното ср. Отсъствие, липса на духовност; бездуховност. "Минути на мълчание" ни карат да вярваме във високия смисъл на поезията. Дори когато нейната борба с пошлото и бездуховното, .. ни се струва почти обречена. В. Попов, КЖ, 20.