БЕЗДЪ̀ННО

БЕЗДЪ̀ННО нареч. Книж. За означаване много висока степен в проявата на някакво качество (изразено с думата, към която се отнася); извънредно, изключително, безкрайно. Виждам моя град на тоя ден [деня на свободата] / целия в развалини и песни .. / тук мома със здравец на гръдта, / там момци със тежки автомати .. / А над всичко — широта безмерна / и бездънно сини небеса. Бл. Димитрова, Л, 300-301. Звезда към земята полита / от свода бездънно дълбок. Д.Дебелянов, С, 1936,39.

Списък на думите по буква