БЕЗЖИЗНЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЖЍЗНЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на живот, на признаци на живот. В сянката на нещо голямо, прилично на греда или плоча, лежеше човек .. Белите му нозе се проточваха дълги и с оная безжизненост, която имат мъртъвците. А. Мандаджиев, ОШ, 41.

2. Отсъствие на жизненост, енергия; безчувственост, апатичност. Лицето на дервиша, сухо избраздено с бръчки, и жълто, .., добиваше още по-мъртвешки вид със своята ледена безжизненост. Ив. Вазов, Съч. ХII, 117.

3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171.