БЕЗЖИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЖЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. 1. Който няма жици проводници, който предава или приема сигнали без жици, обикн. с помощта на електромагнитни вълни. Безжичен телеграф. Безжичен телефон.

2. Който се извършва без жици, без проводници. Безжична радиофикация. Безжични съобщения. Безжична връзка.

◊ Безжичен телеграф. Разг. Ирон. Сплетни, клюки, интриги.