БЕЗЗАБАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЗАБА̀ВЕН, -вна, ‑вно, мн. -вни, прил. Остар. Незабавен. Дор слизах в тия темни глъбини / пред мен човек яви се. / И с глас извиках в таз опасност явна: / "Дай ми помощ беззабавна. " К. Величков, Ад (превод), 6.