БЕЗЗАБАВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЗАБА̀ВНО. Остар. Нареч. от беззабавен; незабавно. Скруг величествено слезе с конторский стол, а писарът беззабавно духна свещта, и си тури шапката на главата. БКн, 1859, март, кн. 1, 169.