БЕЗИЗРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЍЗРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Обикн. за лице, поглед, глас и под. — който няма никакъв израз, който не изразява нищо. По-рано лицето на Садък,. ., когато работеше, оставаше бсзизразно като камъка, който дълбаеше. Сега обаче Рустем, .. , виждаше как понякога по лицето на Садък пробягва нещо — дори не усмивка, някаква светла тръпка, която идваше от дълбоко. П. Константинов, ПИГ, 179. Немецът вдигна към пленника безизразните си очи и за пръв път през тая всчер в тях блясна проницателност. П. Вежинов, ВР, 28. — Мама ще остане с мене — рече той с безизразен, глух глас. А. Дончев, СВС, 599. Безизразен поглед. ● Обр. След продължителен полет над безмълвния и безизразен пясъчен океан на Сахара, .. , гвинейската земя изведнъж поразява с ярката си, свежа зеленина. Д. Филипов, Г, 3.