БЕЗЍМЕННО

БЕЗЍМЕННО нареч. Рядко. 1. Без име, без обръщение с име. — То се знае, че и мама от своя страна не може и не смее да му спомене името и винаги, кога трябва нещо да му каже, обръща се към него също безименно. Т. Влайков, Пр, 72.

2. Без посочване на име; анонимно. Според това моление на съчинителят ѝ ми я [статията] поместихме така безименно. БКн, 1859, кн. 1, 227.

Списък на думите по буква