БЕЗЍМКА

БЕЗЍМКА ж. Диал. Дъщеря, която е родена последна след много деца (и още не е кръстена). Бре девет черки руменки. / .. / що немах мъжко детенце, / .. / Осем са били кръщани, девета черка безимка. Нар. пес, СбНУ ХLIV, 191. А Банко баш Балабанът, / .. / Той има девет дъщери, / десета й Димка безимка — / девет е годин бозала, / на десетата — отбита. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 137.

Списък на думите по буква